КОЙ И ЗАЩО НАПАДНА ЗОГРАФ?

Изключването от братството на „Св. Георги-Зограф” и отправеното до Фенер искане за свалянето на расото на иеросхимонах Василий раздели църковното обществено мнение. Защитниците вярват, че о. Василий е оклеветен за посегателство върху монахини и послушници, които изповядва, и че на основание на тези лъжливи обвинения манастирският събор е произнесъл решението си. Георги Тодоров допуска в много добре написана статия в „Култура” (http://www.kultura.bg/bg/article/view/21863), че медиите са повлияли на Събора да вземе такова крайно решение. Защитниците основно са други изповядващи се при отеца. Аргумент за тяхното становище е и това, че зад поне три „свидетелства” на пострадали стои неуспялата послушница Татяна Филева (дано Бог й прости и я дари със спасително вразумление! Амин). Позволявам си да изпиша името й, както и да посоча имената на участниците в кампанията по причина на това, че те вече излязоха пред публика със своите твърдения и очевидно повлияха на отношението на напълно или частично незапознатите.
Тя е анонимният източник на „168 часа”, уж живяла на семейни начала с бледия от лишения от сън и храна монах. По същото време, според нейно интервю за сайта „Православие.бг”, отецът я стреснал, като се съблякъл гол... По това време тя била преводач, после станала послушница. Нито дума за съжителство. В жълтия сайт БЛИЦ пък това се било случило с нейна приятелка...

Случайно, ако случайност съществува, познавам Татяна Филева, която е идвала в Енорийски издателски център да предлага преводи преди 3 години, но тогава само беше „чула”, че това се случвало с други, пък тя се заблуждавала, вярвала на отеца и била от тези, които го последвали в Калоферския манастир след забраната да изповядва в Софийска епархия. Тогава се усъмних в достоверността на разказа й след като започна да прави намеци, че е свободна жена, че не е ангел и подобни. Без да съм психиатър видях, че жената има проблем, който е свързан с проблемите на пола. Това, както ни е известно и от светоотеческите издания на Зограф, са страдания свързани с бесовски мечтания. Такива откриваме в публикацията в "168 часа", където анонимната Татяна признава, че е била дълго време влюбена в отеца...

Групата на осъждащите о. Василий, ако пренебрегнем все по-настървената на скандали (за предпочитане около Църквата) медия, се води основно от два лъжеправославни сайта – Православие.бг, създаден от кръжеца около фондация „Покров Богородичен” от юриста Пламен Сивов и „Двери на Православието”, на проф. Иван Желев Димитров. И двата съществуват в нарушение на Закона за вероизповеданията, в текста на чл. 13 на който се казва, че само Българската Православна Църква „изразява” православното вероизповедание! Фондацията „Покров Богородичен”, инициаторът и списователят на „Православие.бг”, до 2005 се криеше зад благословението на Сливенския митрополит Негово Високопреосвещенство Йоаникий, който в същата година с нарочно писмо го отне. Сайтът „Двери” пък с решение на Светия Синод също изгуби благословението си. И двата сайта се смятат за бракониерски, но БПЦ няма да тръгне да ги съди, а в прокуратурата не работят богослови...

Работата не е в това дали православни християни имат или нямат право да създават сайтове на православна тематика. „Православие.бг” и „Двери на Православието” всъщност са се назовали така, за да създадат впечатлението, че те са официалните изразители на вероизповеданието и доказателствата изобилстват, но не за това предлагам този размисъл.

„Двери” разплаква незапознатите със съдбата на „почернените момичета и обърканите женици”, станали жертва на монаха, който не се къпел с десетилетия.

Защо тези хора се нахвърлят срещу монаха и срещу българския манастир на Атон „Св. Георги-Зограф”?
Защото са създадени с цел да обвържат БПЦ с Ватикана и протестантските деноминации, каквото и да мислят някои от заблудените техни сътрудници.

Иеромонах Висарион по силата на някакво чудо успя да заяви това по неговия емоционален и проповеднически начин на страниците на един от най-четените ежедневници. Мнението на монах, изказано в пресата, силно се различава по своята мотивация от това на анонимния участник в интернет форум, който може да си позволи да не проверява внимателно това, което твърди, може да се лъже или може осъзнато да лъже.

Според православното учение, в последните дни ще се явят хора, които ще запретнат ръкави да вкарат Православието в една кошара с тези, които се смятат еретици, за да се поклонят „всички народи на антихриста”. Такъв опит БПЦ вижда в съществуването на т.нар. Световен съвет на църквите, който напускаме през 1998 г. В писмо от 14 декември публикувано на сайта на този Световен Съвет на Църквите обаче (http://www.wcc-coe.org/wcc/assembly/ejubilee/9-piece6.htm) и Пламен Сивов и проф. Иван Желев са „консултанти за България”. А, забележете, нашата Църква вече е напуснала организацията! Следващият ключ е връзката с пари от неправославни организации. Фондацията на Сивов взима от Дяконишес верк в Германия, а пък защитницата в "Двери" на „почернените момичета” Златина Иванова и мъжът й Венцислав Каравълчев, основни автори на сайта – от Чърч мишън сосайъти. И в двата случая това са протестантски организации, които не се гласят да приемат Православието. А, защо според вас дават пари тогава?

Съществуват и са достъпни достатъчно документи, които могат да покажат какви са намеренията на създателите на двата посочени сайта, които често се правят на съвършено независими един от друг и ако не е нагледността на бюлетина на ССЦ не бихме и повярвали, че нещо може да събира идеолозите им.

Не преди читателят да определи отношението си обаче препоръчвам той да се запознае с една любопитна публикация в сайта на Пламен Сивов, която носи заглавието: „Масони от цялата страна се събират в Разград”:

http://www.pravoslavie.bg/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%9C%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D1%86%D1%8F%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%82-%D0%B2-%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4

Първото очакване от текста под това заглавие е да се прочете изобличение, което отново да ни припомни искането на масонски ложи за политическо представителство в европейските структури, което те обясняват с нуждата да се борят срещу християнството (https://www.lesoir.be/art/union-europeenne-l-influence-des-religions-jugee_t-20100217-00TE43.html). А в сайт, нарекъл се „Православие” мило се пише дописка за масонско сборище, като за възрожденско мероприятие. Във форума под статията пък можете да видите (докато не се сетят да го изтрият) как  т.нар. редактор на сайта Андрей Романов наивно издава, че всъщност сайтът е "новинарски" и следователно по тази причина такава новина може съвсем спокойно да тържествува под шапката на тяхното "бг-православие". Според случая електронната медия на фондацията е ту самото "православие", ту "новинарски сайт" в зависимост от анганжиментите на своите създатели.

За отговорността на о. Василий манастирският Събор се е произнесъл. Дали самопредлагането, което Филева пробва пред мене, там е проработило, не знам. Един монах е обект на много по-тежки бесовски нападения отколкото са миряните. Да работиш с преводачи, печатници и разпространение в мащабите на Зографското издателство, те принуждава да прекарваш повече време извън манастира. Който не може да си представи съблазните, нека пръв да хвърли камъка! Потресаващи са обаче обвиненията, че послушниците и монахините са ставали рано, ядяли малко и не се къпели. Ами, че това е манастир, в който те са отишли съзнателно! В манастира се става много рано. В Зограф службите почват в 3, в 4 часа сутринта. През пости се яде по веднъж дневно без олио. Има ли човек, който да се готви да влезе в манастир и да не знае това? Естествено, че в БЛИЦ нецърковният читател ще се втрещи и очевидно за него е предназначена цялата кампания. Изданията на Зограф разкриха богатството на светоотеческия опит, молитвата, Тайнствата на Църквата. Бракониерите обаче ги намират за лоши преводи. Всъщност Зограф пречи на модернизирането на Църквата, под което се разбира въвеждането на римокатолически и протестантски практики.

Срещу манастира се води кампания далеч преди братът на монахиня Възкресия да направи опит да си я прибере от Калоферския манастир, с което започна историята, довела до решението за свалянето на расото на отеца. Още през лятото на миналата година анонимна публикация в жълто електронно издание се опита да играе на националистична вълна – дайте да спасяваме Зограф от руснаците! Сплетните вътре не издържат и повърхностен прочит, но целта е да се дезинформират незнаещите. Месец по-късно пак в БЛИЦ анонимно се твърди, че в манастира „върлуват сифилис и краста”... А, „запознати”, както се казва, твърдят, че освен това, да се намали очевидното влияние на Църквата чрез Зограф, става дума и за имотите на манастира. Само на Халкидики това са 16000 декара, които държи простреляният мъж на Весела Лечева Манол Велев... Година преди покушението срещу него зверски убиха секретарката на Ефория Зограф, Бог да я прости, прерязвайки вратната й артерия. Велев и Лечева са сред изрядните наематели, а и спечелили търг за имотите. Покушението срещу бизнесмена не може пряко да се свърже с това, тъй като Велев имал и интереси в хазартния бизнес. Но става дума за двама души, срещу които е извършено покушение, съвсем неслучайни хора, свързани с Ефория „Зограф”, а извършителите доднес не са открити, въпреки че съпругата на Велев беше министър, а раследването на убийството на Нели Йосифова още в първите минути е поето от спецслужбите...

Темата за Ефория Зограф никак не е за подценяване, когато се говори за атаките срещу манастира. Това е организация създадена с Указ на цар Борис III от 5 юни 1926 г. , впоследствие изменен като Указ № 89 от 10 август 1934 г. По-късно Указът се отменя през 1951 г., а през 1979 се предава за изпълнение на министъра на външните работи. Сиреч от началото на съществуването си досега Ефорията е организация създадена в България, за да подпомага манастира Св. Георги-Зограф и скита Достойно Естъ, защото Атон е гръцка територия, а монашеската република се ръководи духовно от Цариградския патриарх. През 2002 година, когато се създаваше Законът за вероизповеданията, в парламента се водеше бурен дебат около обсъждането на "Закон за Ефория Зограф".
Ефорията именно управлява имотите на Зограф извън Атон, но в различни състави на управителния си съвет е предизвиквала съмнения за корупция... В управителният й съвет е споменатият проф. Иван Желев, чието досие на агент на ДС показа, че тясната му специализация е именно Зограф.

Нека не сатанизираме проф. Желев. Очевидни са заслугите му за опазване на единството на Църквата по време на разкола. Убеден съм, че е мислел, че защитава България, когато е шпионирал в Зограф в младостта си. Знам обаче, че зависимостта се преодолява трудно и че откъсването от нея изисква огромна нравствена сила. Зограф в много отношения помогна на България да запази своята православност под огромния натиск на разбългаряващите фактори на глобализацията. Написаното в „24 часа” от първия епитроп на манастира о. Висарион, в което обвинява проф. Желев и сайта, зад който стои с авторитета и влиянието си, е всъщност отговор на злорадството, което параправославните демонстрираха след медийния шум около завеждащия Зографското издателство и решението на манастира да го изключи от братството. Сайтът застава в позата на обвинител и то пред обществеността в най-широк смисъл, а Православието учи, че църковните проблеми се решават в Църквата, така както манастирският съвет решава въпроса с отец Василий Венков.

Далеч съм от мисълта да сатанизирам и Пламен Сивов. Веднъж му заявих това, което мисля, а той ми отговори: Какво трябва да направя според тебе, да зарежа всичко ли?

Един Бог знае какво е в сърцата ни, но пак Бог е Този, Който ни е казал: по делата им ще ги познаете (Матей. 7:20)...

Този, който напада Зограф, има за цел да откъсне манастира от вярващите в България. За прокарване на антихристиянското влияние на глобализма са изчислени вече реакциите на висшите духовници в БПЦ, за което можем да съдим по акцията по изваждането на досиетата на агентите на ДС сред тях. Влиянието на Зограф обаче е извън църковната юрисдикция на БПЦ. В същото време връзките на манастира със страната и народа са с хилядолетна история и това няма как да се преустанови толкова лесно. ДС очевидно не държи лоста, с който може да моделира Зографското влияние. И щом това е така, е ясно усърдието да се подронва монашеския авторитет.

Отчасти това е и причината създателят на манастирското издателство да се капсулира, да развива книжовното си дело в условия на максимална дискретност. Манастирският събор трудно е взел решението за изключването му, както и да си представяме нещата гледани откъм света. Такива съборни решения се взимат след молитва, а тяхната правилност можем да разберем не с помощта на разума.
Сивов и проф. Желев са в ситуация, в която желанието да направят нещо за благото на Църквата се сблъсква с обвързаността им с тенденции и организации, които някога са им се представяли за добронамерени. Убеден съм, че е така. Оттам идва и раздвоението, каквото например виждаме във факта, че в Православие.бг се публикуват по различно време бравурна дописка за масонско сборище, но и беседата на о. Стефан Стефанов от Русе осъждаща масонството като цяло и масонството в Църквата в частност.
Заедно с това раздвоение обаче в сърцевината на тези неблагословени общества се лее страстта на предприемаческия дух, който поне в един случай е противен на същината на Зографското книжовно дело - съществуването на издателството на лишената от благословението на Църквата Фондация "Покров Богородичен" - "Омофор". Далеч съм от идеята да анализирам продукцията на това издателство. Не е за подценяване фактът, че "Омофор", както и повечето дейности на кръжоците на Сивов и "Двери", донесоха дух на нещо обратно на братолюбие, на конкуренция от раннокапиталистически тип, а заедно с това и духа на онова разделение на вярващите, което уж толкова оплакват и за начало на което посочват особеностите на монашеския живот в Зограф и движението на монаси вън от манастира, без да имат никакво нравствено и канонично право да коментират начин на живот, какъвто не познават.
Да дари Бог на прелъстените покаяние, изкупление и спасение! Амин.

ЩЕ ПРЕДАДЕМ ЛИ ДОБРОВОЛНО ДЕЦАТА СИ НА ДУХОВНО ЗАРОБВАНЕ?

Когато пишех тази статия, още не знаех, че във Великобритания и Канада (вероятно и в други страни) вече се правят опити да се въведе предучилищно образование за 4-ри годишни деца. В тези страни обаче то не е задължително, а в програмата на Великобритания специално се подчертава, че родителите трябва да бъдат питани дали това не е в разрез с техните религиозни и философски виждания за възпитанието и образованието на децата им (виж: http://www.education.gov.uk/schools/teachingandlearning/curriculum/a0068102/early-years-foundation-stage-eyfs).

Образованието е неделимо от възпитанието, най-малко защото преподава възгледи, които са част от определена идеология. Ако тази идеология поддържа теорията за самовъзникването на живота от свръхсложни химически процеси, то нейните аксиоми са също толкова недоказуеми, както на атеистите изглеждат аргументите на вярващите православни християни за Сътворението. Това означава, че така наречените „точни науки” почиват на основата на определена идеология и че тяхното преподаване, в съществуващия в образователната система вид, има възпитателно и идеологизиращо значение. При това решаващо за бъдещото им развитие и за определянето им като вярващи или невярващи. Дискриминирането на определен религиозен възглед в образованието за сметка на също толкова неподдаващия се на доказване атеистичен възглед, доминиращ образователната система, е много сериозно нарушение на правата на личността. С това и със съответните текстове на международните документи във Великобритания се съобразяват. У нас не смятат за нужно. Това не показва ли презрението на антихристиянския фактор, наместил се някак и някъде в управлението на страната, към обикновените граждани?

В статията за „24 часа” пропуснах да отбележа и бисерите на кощунството на реформаторите в образованието, които само преди месец предлагаха да се премахнат диез, бемол и бекар от музикалното общо образование! Смятам за чудовищно издевателство това, че същите, които доразбиват една от най-ефективните в света образователни системи, като каквато успя да се запази българската и във времената на социалистическа идеологизация, се опитват да наложат законодателно задължителното предучилищно образование за 4 годишни деца.

През 2007 г., няколко седмици преди да почине, американският режисьор и продуцент Аарон Русо разказа пред камера в прочутото си интервю, какво му е споделил неговият приятел Ник Рокфелер: че феминизацията има за цел да откъсне жените от семейните им задължения, за да... плащат данъци, а децата ще бъдат принудително откъснати от родителите си, за да бъдат изолирани от възпитанието на традиционните ценности, за да станат носители на съвсем нов мироглед – богоборческия ( http://www.sveta-nedelia.org/lm/biblioteka/video/2010-11-04-aaron-ruso-za-rokfeler.html ).

РР

По времето на социализма България беше нещо като полигон за социални експерименти. Изглежда и днес сме особено подходящи за опитни мишлета - закрепостяват ни към “Топлофикация”, монополизират ни водите, без да ни питат, но ние надаваме вопли едва преди да спрем да дишаме.

Учени от Центъра за демографска политика изнесоха данни, че сме вече под 7 милиона, т.е. догонили сме показателите от 1947 г.

Паднали сме с 8 места и в друга класация - децата ни до 4-и клас са много по-малко грамотни в сравнение с период отпреди 5 г.

На какво се дължи това? На нежеланието да учим децата си ли? Защото искаме да ни няма ли? Не. Дължи се на държавната политика. Тя целенасочено унищожава постигнатото във всички социални сфери и най-вече в образованието!

Като луд учен от филм на ужасите някакъв фактор в управлението постоянно се стреми да деградира образователните институции, посяга на БАН, систематично разбива всичко, което намирисва на успех. Нов проект за закон за предучилищното и училищното образование е шедьовър в този мрачен сериал.

В доказано неработещата система на образованието децата ще трябва принудително да бъдат въведени в “предучилищно обучение" след като навършат... 4-годишна възраст!
Замазвайки това сатанинско въжделение с приказки за по-голям избор пред децата, системата всъщност желае да ги откъсне от семействата им, което не се прави никъде по света на тази възраст. Някъде се експериментира с форми на обучение от 5-годишна възраст, но това не е задължително - децата не растат еднакво бързо и не научават основните неща еднакво бързо.

Къде ще бъдат пратени децата ни, след като “законът” ги отнеме от семействата? В неотоплени неподдържани сгради, където ще бъдат “възпитавани и образовани” от нископлатени учители и където ще бъдат хранени с доказано вредни храни?

Или изведнъж отнякъде ще се появят парите, които сега властта отказва на научните и образователните институти? Що за лицемерие!

Един ли, двама ли министри на образованието не станаха рупори на отказ да се допусне обучението по религия в училищата! Един от тях си позволи да каже, че църквата си има “неделни училища”, там да си преподава вероучението, макар идеята за предмет “Религия” съвсем да не засяга само православното вероучение.

Да, но за всеки случай проектът за закон блокира напълно възможността да се провеждат на територията на България каквито и да било образователни прояви, без същите тези вездесъщи ликвидатори на нашето бъдеще да издадат лиценз! Смайващо, нали!
Ако законопроектът мине, рано или късно енорийските храмове ще трябва да кандидатстват за "лиценз за неделно училище" - нали законите по презумпция са за всички. Какъв ще бъде обаче резултатът от молбата за издаване на такъв лиценз, ако онзи, който го дава, е същият, който се готви да премахне "религиозните символи" от училището!
Този, който си позволи да организира каквито и да било форми на обучение, без да има такъв лиценз, ще бъде санкциониран! Според чл. 344 (1) наказанието ще бъде глоба или “имуществена санкция”. Нищо, че член 18 (4) от конституцията не допуска държавен монопол в сферата на образованието. Нищо, че точно същата конституция чрез чл. 23 задължава държавата да създава “условия за свободното развитие на образованието”.
Нищо, че според чл. 14,3 на Европейската харта за правата на човека родителите имат правото да образоват децата си според своите философски, религиозни и педагогически убеждения. Един държавен лиценз, издаван или отказван от страна на хора, доказани противници на православието, ще осуети упражняването на право, гарантирано и от нашата конституция, и от Европейската харта.

Защо тогава се чудим на умножаващата се неграмотност, която скоро ще падне под нивото на грамотността през турско! Защо се чудим какво ни стопява! Кой, как и защо си е поставил за задача да ни унищожи, е въпрос на сериозен изследователски анализ, който едва ли някога ще бъде направен. Резултатът обаче е очевиден.

Вестник „24 часа”, 14.12.2012

* Редакционно заглавие на публикацията във вестника: „Предучилище за 4-годишни е сатанинско въжделение”

ДОПУСТИМАТА ПРОДАЖНОСТ

С мой приятел, отличен специалист в една от медийните професии, сме говорили неведнъж за Църквата и за голяма моя радост възгледите му бяха православни. Това донякъде реабилитира „съсловието”, както помежду си се наричаме хората от тези професии, доколкото дойдох в Църквата от една такава. Така се зарадвах и когато разбрах от брата на мой някогашен колега, у когото никога не съм подозирал каквато и да било религиозност, че не излиза от дома си без сутринта да си прочете молитвите от „Псалтира”, както брат му погрешно назоваваше неговия молитвеник. Дори ме досрамя, че не крия принадлежността си към светото Православие, а ето, че този мой колега никога и с никого вероятно не е споделял вярата си. Успокоявам се, че все пак така свидетелствам, един вид изповядвам Христа за всички онези хора, сред които се движа. Някои от тях вероятно също биха се зарадвали, други – учудили. Има и такива, които вероятно смятат, че нямам право на вяра, след като преди да повярвам, не съм бил вярващ. Абсурдно звучи, но е така. Една моя колега от „съсловието” ме попита веднъж в годините преди 10 ноември 89-та, дали няма да кандидатствам за „член на партията”. Тогава под това се разбираше член на комунистическата партия – единствената в страната, на която незабележим сателит беше фиктивният „земеделски” съюз. По онова време членството в БКП означаваше път в кариерата, а аз бях завършил престижна специалност, от което автоматично се очакваше летящ старт. Моят старт обаче се оказа скок в празен басеин, бъдещето - мрачно, а социализмът обещаваше да е вечен.

Всички ние тогава, или поне 99% от младежите, бяхме членове на ДКМС – младежката организация на управляващата партия, „Комсомола”. Моята колега - също. Това означава, че, искаме или не, сме един вид „безпартийни комунисти”. Не отварям дума, че същият процент от „демократичните” лидери на прехода идваха от БКП, ДКМС, а както се оказа впоследствие – по инструкции на Държавна сигурност.

Друг е въпросът, че абсолютното мнозинство от нас, каквото и да говорят някои сега, си беше следовник на преподаденото от книги като „Тимур и неговата команда”, „Как се каляваше стомата”, „Митко Палаузов” и други от този вид, по-малко известни. Всеки, който се е опитвал да пише, е минал през темите, в които доброто е обвързано непременно с обещаното от комунизма „светло бъдеще”. Нямаше как – нали човек пише, за да го публикуват. Моето нежелание да пиша така, както и неумението ми да се свра в такава тематика „талантливо”, ме обричаше на творческо аутсайдерство...

Така и отговорих на колегата – да не би да няма безпартийни комунисти! Всички ли трябва да станат членове на БКП?

Мина време, филията на историята падна с маслото надолу и изведнъж се оказа, че няма да има комунизъм, но още не се знаеше, че преходът е проект на същите, които затваряха и унищожаваха хората, които говорят нещо различно от официалните „истини”. Че те ще станат бъдещата класа на капиталистите, срещу които ни подкокоросваха да се „борим” с перо, мотики и оръжие. Срещнах същата колега в един ден, след като с много ентусиазъм бях решил да си върна от това, което ми беше отнето в последните две безработни години до преврата на прехода. Поканих я да се включи в едно ново движение, усилията ми в което прераснаха в първата независима информационна агенция, носеща името АПИА (Агенция за печат, информация и анализ). Тя каза, че ще изчака – да види какво ще стане. Изчака, видя какво ще стане и един ден на улицата ме спря, вече напълно „демократизирана”, да ми припомни, от позиция на състоялата се нейна адаптация, нашия някогашен разговор. Само че си спомняше единствено онази част за безпартийните комунисти... „Ти, каза тя, не каза ли, че си безпартиен комунист!” На това отговорих: „Когато ти кандидатстваше за висше образование, не положи ли задължителния политически изпит? Не се ли явяваше на изпити по история на БКП, по „научен комунизъм”? Не беше ли член на Комсомола? Тогава лъга ли или изповяда негативно отношение към комунистите? Или лъжеш сега, когато няма опасност от преследвания и санкции?”

Колегата се смути. Не отговори нищо. Просто ме намрази. Тя прави знак с очи на съпруга си всеки път, когато ме види в черква, вероятно защото ме е обсъждала и "изобличавала" в мое отсъствие и защото не може да забрави това, което съм й казал.

Тя не се радва, че съм православен християнин и ако можеше, би се решила да докаже, че нямам право на православната си вяра. Че не съм заслужил вярата си с нищо по времето, когато не съм се осъзнавал като вярващ православен християнин. Ако зависеше от нея, тя щеше да ми откаже правото на вяра.

Сега имаме възможността да чуем истината, до която някога в детството си не сме имали достъп. Свободни сме да решаваме дали да живеем според вярата си. И какво място да определяме в живота си на това, в което вярваме.

Моят колега, медиен специалист, ми каза при една от последните ни срещи, че е работил за една чуждестранна организация и са му платили добре. Тази организация у нас се смята за секта, а според учението на Православната Църква съществуването й и дейността й са сатанинско дело...

„Защо го правиш?”- го попитах. „Това е просто работа – отговори ми той, - нали отнякъде трябва да идват пари! Все от нещо трябва да се живее.”

Този разговор ми напомни един друг – с друг колега, който също се смята за православен. Той пък участвал в записи на едно регистрирано изповедание, което открито воюва с Църквата. Той също смята, че това е „само бизнес”.

Моя приятелка наскоро публикува текст за едно „художествено” поругание на Христа, което се случва в чужбина и било „много смело”. Предизвикало остра реакция от страна на вярващи християни. Те били против „свободата в творчеството”. Иначе и тази приятелка мисли за себе си, че е православна.

Всички тези хора са православно кръстени. Те са част от Едната свята, съборна и апостолска Църква!

Те обаче допускат, че поругаването на светинята, когато това носи парите, с които да се хранят, да поддържат бита си, да отглеждат децата си, не е нещо ненормално.

Такива хора има във всеки бранш, във всяка медия.

Но защо само за хората работещи в медии да се отнася това?

Всички останали не допускаме ли децата ни да играят компютърни игри, в които да убиват „наужким”? Не им ли купуваме романите за Хари Потър, за „да четат, че сега малко се чете”!

Не правим ли своя малък продажен компромис с греха в дребните неща.

Нашата дребнава допустима продажност се състои в това да смятаме, че щом е за материалните неща, щом всички около нас го допускат, то няма защо да сме „прекалени светци”. Такива според криворазбраната поговорка „и Богу не са драги”. Нищо че в поговорката става дума точно за онези, които са „светии” само на външната показност, докато в живота си вършат обратното, също като нас, които се възползваме от фолклора, за да оправдаваме собствените си малки предателства.

И така ден след ден, докато се окаже, че всъщност сме приели всичко, което иска от нас антихриста и остава само да му се поклоним, а самото му признаване тогава ще изглежда също толкова дребно и оправдано, като онова, което вършим днес в името на прехраната...

ПОЛЗАТА ОТ ОЛИМПИАДАТА

След закриването на олимпиадата в Лондон български журналист възкликна: „това е истината – България я няма на спортната карта!” В навечерието на гигантското спортно събитие за 2012 г. един министър пожелава да спечелим шест медала, подобни цифри споменават председателя на БОК и премиера. Само че по същото време британски анализ отсъжда България да има ресурс да спечели... един медал. Върху това противоречие бихме могли да разсъждаваме кратко и с лекота да достигнем извода, че сме в положението на гладната мечка, която според народната мъдрост просо сънува във вид на пет или шест или седем медала. На мен обаче ми се струва, че по-важното обощение се вижда другаде. Към прогнозите трябва само да прибавим една безпрецедентна акция от страна на олимпийското ръководство да накаже две съдийки, които са дали неадекватно ниски оценки на нашето ансамблово съчетание в художествената гимнастика. За тези две жени от Италия и Португалия се чу да са сменени, предупредени, че при следващо такова провинение ще бъдат лишени от права да съдийстват и т.н. Без да влагам ни най-малка злоба или да се засягам на националистическа основа, трябва да призная, че първото нещо, което ми дойде наум при това съобщение беше, че в случай, че тези съдийки бяха българки, а ощетените от друга националност, то тяхното лишаване от съдийски права щеше да е мигновено, а пък резултатът от състезанието – анулиран. Второто, което ми дойде наум, е, че тези жени в края на краищата са помогнали да се изпълни британската прогноза, а това пък ми напомни веднага един някогашен чешки филм за пияни грубияни, предвещаващи на ходещия по въже цирков артист, че ще падне и когато той все пак не пада, един от тях сам започва да тресе лоста опъващ въжето, та в края на краищата въжеиграчът наистина пада.

Всичко това може да ви наведе на мисълта, че съзирам конспирация срещу българския спорт, но не това ме занимава. От замаха на откриването, в което режисьор, награждаван с Оскар, показва как самата крализа Елизабет скача с парашут на стадиона, от професионализма на организаторите, рекламата, техническите средства, от подготовката на спортистите, които между 1980 и 1992 г от аматьори се превърнаха в професионалисти, от всичко това отговорно съдя, че олимпийските игри са дело на политическо планиране и преследват цели, които нямат нищо общо със спорта или физическото възпитание.

Доказателството за това е съвсем просто и е пред очите ни през цялото време, но толкова дълго и толкова натрапчиво, че вече не го виждаме: всички професионални спортисти взимат специални медикаменти, за да „сътворяват” рекордите си. Медикаментите варират от лекарствени препарати до тестостерон – мъжкият хормон предполагащ сила и агресивност, необходими за атакуване на рекорд. Има ли нормален човек, който да не знае това! В същото време съществува списък със „забранени” медикаменти, като критериите, според които едни медикаменти са забранени, а други разрешени, са доста мъгляво формулирани. Обикновено се твърди, че забранените са вредни за здравето. Но такива са и разрешените. Освен това на някакви интервали повечето от разрешените преминават в списъка на забранените. При по-внимателно проследяване на случаите, при които се оповестява употреба на забранени медикаменти, се оказва, че те или са на въоръжение в спортните централи на неразвитите страни или пък техни съставки са включени в най-обикновени лекарствени средства, каквито са сиропите за кашлица, например.

Извън тези наблюдения, нека посочим случаите, в които се оказва, че незнайна ръка подменя или манипулира допингови проби на определени състезатели или на цели отбори, в резултат на което някоя традиционна сила в определен спорт излиза от обръщение завинаги или за достатъчно дълго време, че да не може да догони биохимията на тези, които не биват атакувани.

Тук можем да кажем: айде сега, манипулациите ни били виновни, че нашите щангисти били взимали допинг. При положение, че всички взимат, но някои ползват по-скъпоструващ, който още не е влязъл в забранения списък, критиката на употребата на допинг е чисто лицемерие!

Олимпийският спорт е чисто лицемерие!

Когато нашата боркиня Станка Златева загуби на финала от една неизвестна 21 годишна рускиня, се изговори колко трудоемко се е готвила рускинята за този финал. Бил създаден компютърен модел на стойката, походката, хватките на Станка. Били наети двама специалисти от НАСА за програмиране на поведението на неизвестната претендентка. И нито капчица срам у победителката, у нейните треньори с техническите им сътрудници, у организаторите на игрите. Едно момиче с таланта си се бори срещу огромен институт, зад който стои индустрия. Това ли наричаме спорт?

Друг е въпросът, що за спорт е това, който заставя жени да се борят, да се боксират!...

И защо екипите в повечето спортове стават все по-оскъдни, направо символични. А тези екипи се одобряват от комисии на организаторите на такива „празници на спорта”.

Очевидно е, че едни държави трябва да печелят повече медали и с това да се превръщат в пропагандатори на политически и икономически модел. И толкова!

Ако ви се струва смело това изказване, нека да припомним и факта, че при откриването на игрите се оказа, че България официално е изхвърлена от историята на първите съвременни олимпийски игри проведени през 1896 г.! А самият Пиер де Кубертен – възстановителят на игрите, описва в дневника си как била облечена българската делегация предвождана от Тодор Йончев в състав Панайот Белев, Илия Пенчев, Димитър Илиев и Шарл Шампо.

Кой си е позволил да премахме името на нашата страна от историята на игрите? Същите хора, които са могли да въздействат на една италианка и на една португалка да дадат кощунствено ниски оценки на ансамбловото съчетание. Нали прогнозата е да имаме един медал, пък какво става...

Дали всичко това е родено от специално отношение към България, от някаква много трудна за разбиране омраза? По-скоро то е производно от усилията на новия световен ред да създаде новата глобална държава. Нали вече двадесет години някакви много авторитетни чуждестранни източници пророкуват, че българите ще останем 4 милиона. Понеже не оставаме, тук се оказват разрешени хранителни съставки, които са отдавна забранени в много страни. Да споменем само това, че почти няма напитка или сладкиш, който да не е подсладен със забранения аспартам, чието име обикновено се замества с „Е 451” – страничен продукт от производството на химическо оръжие, който разрушава органите и изсушава мозъка. А нали сладкишите най-често се употребяват от децата... И ето че сме първенци по сърдечно съдови заболявания, рак, детски диабет... психически заболявания на глава от населението...

По същата причина периодични скандали и необясними спънки блокират нормалната работа на здравната система – директивата трябва да се изпълни. Отдавна трябваше да сме станали 4 милиона. Защо се опъваме!

Плановиците на глобализма, приведени над картата на света, отдавна са решили кои държави трябва да изчезнат първи, и България се оказва в тяхното число...
Държавите, на които предстои по-скорошно закриване, не трябва да бъдат съставлявани от горди народи, които да противопоставят волята си, да изобличават задкулисни игри или просто да изразяват енергично несъгласието си със закриването на държавността, предполагаща и изтриване на историята им. Като се има предвид всеобщия взрив на ентусиазъм, когато през 1994 г. на световното първенство по футбол нашия отбор разби неразбиваемата футболна Германия, е разбираемо защо един днешен футболист с качества на световно ниво, както се казва, бива държан на пейката от "мениджъра", платил за него десетки милиони. В по-отдавна завзетите от масонските структури държави масонската дисциплина е тази, която ръководи такива нелогични процеси. (Тези, на които се струва пресилено твърдението, че световно известният треньор на нашето момче има нещо общо с масонството, нека да погледне форума на сайта на световно известния отбор: http://community.manutd.com/forums/t/243207.aspx). Ако заспалите българи изригнат отново и отново, то все ще се намери някой да попита, защо нямаше референдум за присъединяването ни към Европейския съюз, например. Историята помни, че със същия ентусиазъм през Балканската война влязохме в непревзимаемия Одрин и едва не взехме Цариград...

Като православни християни всички ние знаем, че в последните времена действително ще има една държава, която ще обхваща цялата земя. Никога преди и след това такава държава не е имало и няма да има.

Това ще е държавата на антихриста. За да се подготви човечеството за глобалната власт, то трябва да стане космополитно, границите да се размият, където може - и да изчезнат. Тъй като това няма да е възможно навсякъде, то за това идещият антихрист е подготвил жестока война, на която сам да даде завършек, като се появи в блясък, уж носейки мир.

Някои държави трябва да изчезнат, а заедно с тях народите им да се превърнат в население, което да няма памет за вярата в Бога, чийто враг е този антихрист. Осъществяването на такъв грандиозен план е поверено на кариеристи, егоисти, грандомани, тщеславни и горделиви люде, които биват обхванати в масонски ложи. Но масон е и самият Пиер де Кубертен. А масонството е повече или по-малко открит култ към сатаната, хвалебствие на когото пеят участниците в първите олимпийски игри: Phoebius Lucifer (вж. http://www.pravoslavie.ru/jurnal/55082.htm).

Всичко, което има да се случи, ще се случи за да се изпита нашата вяра. Бог, за Когото всичко е възможно, обръща злото в средство за нашето спасение. Единственото, което се иска от нас, е да търсим Бога.

Но каква е в такъв случай ползата от олимпийските игри?

Тя е в смирението, което получаваме, ние, някога горди с военните си победи, с владенията си, които са покривали териториите на съседни държави, със спортните си победи. За какво ни е всичко това, ако не славим Бога! България е най-старата държавност в Европа и е омразна на лукавия със своята вековна способност да възкръсва от пепелта като православна, докато други световни империи отдавна са само прах и пепел.

В състезанието на лицемерието, измамата и нечестието имаме ли място, щом се наричаме православни християни?

Трябва ли да участваме в състезанието по изкривяване на човешката природа, чиято цел е и идолопоклонничеството – поставянето на човека в центъра на вселената – човек обезобразен, неестествен, живеещ за двадесетте минути слава, която смешно иска да се противопостави на вечната слава Божия!

Господ ни опазва от гибел, като ни предава на унижения от човеци, лицемерни и лъжливи като своя духовен подбудител, който е и враг на нашето спасение.